Дегенеративните изменения с различна етиология в основната става на палеца се обобщават под името Hallux rigidus. Артрозата на метатарзофалангеалната става се оценява според ширината на ставната цепка, според наличието на субхондрални костни изменения и образувания на остеофити и според загубата на нормалния контур на ставата.

Болката като индикатор за проблеми в двигателния апарат извън границите на работоспособността се открива често и е надежден сигнал, че натоварването трябва да се прекрати. В повечето случаи острите болки са причинени от наранявания вследствие на падане и травми или са свързани с внезапно претоварване или руптура на тъканите. Възможностите за наранявания и остри претоварвания са многообразни и в зависимост от вида на спорта имат различна тежест.

През 2003 г. в Австрия 82400 души са прекарали средно по 13 дни на стационарно лечение вследствие заболявания на хрущялната тъкан. 85% от хората над 75 години страдат от артроза. От заболявания на хрущяла страдат повече от половината от населението на средна и зряла възраст. Ефектите върху цялата здравна система са огромни. Поради големия брой на засегнатите пациенти е налице богата гама от терапевтични форми, включваща консервативни и оперативни методи за лечение.

Биологически за регенерирането на хрущялната тъкан е необходимо трансплантиране на клетки с хондрогенен потенциал. Такова начало представлява техниката на автоложната трансплантация на хрущялни клетки (ACT) с увеличение на собствените хрущялни клетки в лабораторни условия и последващата им ре-трансплантация. За подобряване на биологичните свойства и опростяване на оперативните манипулации като съществена модификация са използвани био-материали.

Успехът на валгизиращата остеотомия на тибията зависи от предоперативната степен на артрозата, изходното състояние на лигаментите и постигнатия обем на корекцията. Стабилното фиксиране на остеотомията не бива да допуска поява на постоперативни дефицити от корекцията на оста и наклона на тибията. Другите фактори са артроза на пателo-феморалната става, положението на пателата и възрастта и активността на пациента.

Терапевтичните цели в лечението на симптоматичната Osteochondrosis dissecans tali са намаляването на болката и забавянето/предотвратяването на деформираща артроза.

Принципите на хирургичното лечение включват дебридман на хрущялната част и методи за стимулиране на реваскуларизацията на некротичната част от костта.