Доскоро раменната става се нареждаше на второ място след колянната по честота на извършваните артроскопски процедури. Развитието на артроскопията, разбирането на патобиомеханиката на раменната патология и навлизането на пазара на все нови импланти разширяват индикациите за прилагане на миниинвазивната хирургия на ниво раменна става.
Раменната става се състои от гленохумерална става, чиито значителни размери я правят благоприятна за извършване на раменна артроскопия /РА/ и субакромиално пространство. Ако трябва да сме стриктни, артроскопията като термин се отнася само до гленохумералната става, а терминът „бурсоскопия” е по-подходящ за субакромиалното пространство.
Акромиоклавикуларната става също е част от раменната става и е достъпна за извършване на артроскопски процедури.В ранната 1931 г. американският хирург Майкъл Бурман изследва за първи път 25 раменни стави на кадаври. Почти 50 години изминават преди раменната артроскопия да бъде въведена широко в медицинската практика. Ранният клиничен опит с РА датира от 1976 г. след публикациите на Джонсън и Каспари от 1981 г. През 1983 г. Андрюс публикува опита си с РА при 120 пациенти.
Преди – главно диагностична процедура
Докато първоначално РА се извършва като диагностична процедура /както и при други стави/, днес артроскопията на гленохумералната става /ГХС/ и субакромиалното пространство /СП/ има значителна роля не само в диагностиката, но и в терапията на редица заболявания. Раменната артроскопия използва същите механични, моторизирани и електрохирургични инструменти, използвани в колянната артроскопия.
Специализиран иструментариум се използва при лечение на увредите на ротаторния маншон, лабралния коплекс и акромиоклавикуларната става.
Две са основните позиции на пациента при извършване на РА:
- Латерална декубитална позиция /ЛДП/;
- Позиция „плажен стол” /beach chair position/.
Всяка от двете позиции има своите предимства и недостатъци. ЛДП дава предимство при лечение на лабралните увреди, като също дава възможност за контрол на тракцията чрез прилагане на специален тракционен апарат. В същото време е времеемка процедура и са налице трудности при необходимост за конверсия към открита хирургия. От друга страна позицията „плажен стол” дава нормална вертикална ориентация на раменната става, удобна е за субакромиална хирургия и е свързана с ниска себестойност поради липса на тракционен апарат.
Когато говорим за достъпи при извършване на РА, трябва да се разграничават два вида: гленохумерални и субакромиални достъпи.
Гленохумералните достъпи са:
- Заден;
- Предни: предно-горен и преднодолен;
- Горен /Neviaser, супраспинатус достъп/
Субакромиалните достъпи са:
- Заден;
- Преден;
- Латерален;
- Горен.
Нарасналият опит в раменната хирургия и новите открития в патомеханиката на раменната патология значително разширяват обхвата на диагностичните и терапевтични възможности на РА. Освен щателната анамнеза и клиничният статус при поставяне на диагнозата, значителна роля имат и данните от инструменталните методи, като ултразвук, ЯМР и КАТ.
Индикации за раменна артроскопия
Кои заболявания са индицирани за раменна артроскопия?
- Хронична болка – Причината за хронична болка може да е локализиран синовит, тендинит на дългата глава на бицепса, както и генерализиран синовит;
- Ставен блокаж – Свободни ставни тела, лабрални разкъсвания или сублуксации;
- Лабрални лезии – Водят до болка, ограничение на движенията и ставни блокажи. Различни лезии /като Bankart или SLAP увреда/ могат да бъдат диагностицирани и третирани артроскопски.
- Увреда на Ротаторен маншон; Различни са типовете на увреди, които могат да се установят с клиничния преглед и образните изследвания. Специален инструментариум и импланти се използват за възстановяването им.
- Субакромиален синдром /СА/ – СА, причинен от impingement, калциев депозит в ротаторния маншон, субакромиални адхезии и частична или пълна увреда на РМ е индикация за раменна артроскопия и ендоскопска субакромиална декомпресия;
- Ограничения на движенията – Трябва винаги да се търси причината за ограничените движения в раменната става. Често причина за това е адхезивният капсулит /frozen shoulder/, но също причината може да са налични сублуксации, свободни ставни тела, лабрални увреди и много болезнен субакромиален синдром;
- Увреда на бицепсово сухожилие;
- Раменна нестабилност. Артроскопски може да се потвърди или изключи увреда на Банкарт, SLAP лезия, локален синовит, Hill-Sachs лезии, хрущялни увреди, фрактури на гленоидалния ръб и свободни ставни тела.
- Инфекции;
- Акромиоклавикуларна става – Артроскопска резекция на латералната клавикула при напреднала акромиоклавикуларна артроза, както и стабилизация при хронична акромиоклавикуларна луксация.
Автор:
д-р Роберт Халваджиян,
ръководител отделение
“Ортопедия и травматология”,
МБАЛ „Авис Медика” – Плевен
| < Предишна | Следваща > |
|---|